Дислексия

Относно дислексията

Дислексията представлява сериозно затруднение при четенето и правописа. Децата с дислексия имат проблеми с четенето и правописа, дори когато са имали възможност да учат и са положили много усилия.

Дислексията е вид обучително затруднение – тоест сериозно затруднение в определена област на ученето. Понякога се нарича и специфично разстройство на ученето.

Дислексията не е проблем с интелигентността. Хората с дислексия са също толкова умни, колкото и другите хора, но мозъкът им обработва езика по различен начин.

Причини за дислексия

Не знаем какво причинява дислексията. Но знаем, че дислексията обикновено се среща у няколко души в семейството – може да е състояние, което единият или двамата родители предават на децата си чрез гените си. Гените, които родителите предават, изглежда засягат части от мозъка, участващи в речта и езика.

Признаци на дислексия

Симптомите на дислексия често се появяват през първите две години в училище, обикновено когато децата започнат да се учат да четат.

Преди децата да тръгнат на училище е малко по-трудно да се каже дали имат дислексия. Но има някои ранни предупредителни знаци при децата в предучилищна възраст. Децата в предучилищна възраст може да имат дислексия, ако:

• произнасят погрешно повече думи от другите деца;
• не могат да играят със сричките в думите – например имат затруднения при римуването на думи като „морето“, „небето“ и „детето“, или да изричат думи, които започват със същия звук като „Петър плет плете“;
• имат повече затруднения от връстниците си при повтаряне на дълги думи и изречения;
• бавно свързват буквите и съответстващите им звукове.

След като децата започнат училище, те може да имат дислексия, ако:

• изпитват затруднения при изказване на думите по звукове – например не могат да произнесат думата „котка“, като к-о-т-к-а;
• изпитват затруднения при събирането на звукове за създаване на думи – например не могат да съберат звуковете п-р-и-л-е-п, за да произнесат думата „прилеп“;
• отгатват и запомнят думи, вместо да ги прочитат;
• се затрудняват да възстановят по памет думи, дори когато са ги чели и/или писали много пъти;
• имат повече затруднения с четенето и правописа от другите деца на същата възраст.

Ако детето има някои от тези затруднения, това не означава автоматично, че има дислексия.

Ако смятате, че детето може да има затруднения с ученето, важно е да го проверите рано. Докато растат, децата често стават доста добри в прикриването на проблеми с ученето.

Диагностициране на дислексия

Ако сте имали затруднения при четене по семейна линия, или ако се притеснявате, че детето ви има проблеми в училище, особено с четенето и изписването на думи, има няколко стъпки, които можете да предприемете, за да стигнете до диагноза.

1. Говорете с учителя на детето
Първата стъпка е разговор с учителя на вашето дете. Можете да задавате въпроси за това как детето се справя с четенето и правописа. Може също така да си струва да поговорите с учителя за това как детето се справя в училище като цяло и какво е отношението му към училището.

Учителят може да ви запознае подробно с оценките на детето. Това може да ви помогне да видите дали има системен проблем.

2. Поискайте оценка
Ако след разговора с учителя на детето все още се притеснявате, попитайте училището дали може да организира консултация.

На този етап може да бъде включен логопед и/или психолог. Те ще ви помогнат да проверите възможните причини за трудностите на вашето дете с ученето. Ако има голямо забавяне с получаването на оценка или ако изглежда, че чрез вашето училище не може да се получи тази оценка, бихте могли да уредите по частна линия консултация с логопед и/или психолог.

Вашият лекар може да ви помогне с насочване към логопед или психолог.

Специализирана подкрепа за деца с дислексия

Получаването на подкрепа и започването на интервенция може да помогне на много деца с дислексия да подобрят своите умения за четене и правопис.

Детето може да се възползва от различни форми на подкрепа, например:

• допълнителна работа в малки групи в училище;
• индивидуално обучение;
• допълнително време за попълване на тестовете;
• специализиран компютърен софтуер – например инструменти за проверка на правописа, екранни четци, предсказване на думи (word prediction) или гласово разпознаване.

Добре е да говорите със здравен специалист за най-добрите възможности за детето.

Колкото по-рано децата с дислексия получат експертна помощ, толкова по-големи са шансовете им да постигнат добър напредък.

Няма „чудодеен лек“ за дислексия. Но има много прости, подкрепящи и продуктивни начини да се помогне на децата с обучителни затруднения. Добра идея е да говорите с професионалист, за да получите надежден съвет относно възможните варианти. Например, можете да говорите с вашия лекар, педиатър, с учителя на детето или с психолог.

Помогнете на детето с дислексия: неща, които можете да направите

Има много неща, които можете да направите, за да подкрепите детето:

• Помогнете на детето да изгради устойчивост. Например, награждавайте и хвалете усилията и успехите на вашето дете, независимо дали са в класната стая или в други области като спорт, театър или музика.
• Помогнете на детето да се бори с негативните мисли и да преодолява пречките. Например: „Не позволявай на случилото се днес да те разстройва. Помисли си колко напредна тази година. Просто може да ти трябва малко повече време и упражнения, за да се справиш и с това".
• Поддържайте тясна връзка с учителя на детето, за да разберете какво можете да правите у дома, за да подкрепите училищната работа на детето и да му помогнете да постигне и други успехи.
• Четете на детето, докато то придобие достатъчно умения, за да чете самостоятелно.
• Предлагайте книги, които отговарят на уменият за четене на детето. Изберете книги с правописни модели, които детето е научило, и избягвайте книги с твърде много трудни думи.
• Опитайте се да научите детето да изписва звукове и срички, за да съставя думи, вместо да запомня как изглеждат думите.