Когато децата искат различни неща: как да реагираме конструктивно

Искания на децата: защо е важно да се реагира конструктивно

Децата постоянно искат различни неща – например, „Може ли да играя на таблета?“ или „Може ли да направя торта?“

На някои искания може лесно да се отговори – например, „Да, може да играеш на таблета“. Други искания са по-трудни. Например, ако детето ви иска да пече блат за торта, може да помислите за безопасността му в кухнята или кой ще отговаря за почистването след това.

Когато детето ви поиска нещо, това е възможност да му помогнете да се научи как да общува добре и да управлява емоциите си – без значение какъв отговор планирате да дадете.

Как да отговорим на исканията на децата

Когато детето ви иска разни неща, независимо дали планирате да кажете „да“, „не“ или „може би“, може да е полезно да следвате следните стъпки.

1. Първата ви реакция трябва да зависи от това какво ви пита детето
Ако детето ви пита учтиво, похвалете го, че показва добро възпитание. Това изпраща съобщението, че винаги ще му обръщате внимание, когато детето показва добро възпитание – дори ако не винаги казвате „да“.

Ако детето не ви оставя на мира, хленчи, настоява или заплашва, дайте му да разбере, че очаквате да видите проява на добро възпитание. Например, можете да кажете: „Тони, моля те, говори спокойно.“ или „Можеш ли да ме попиташ по-любезно, моля?“

2. Чуйте детето
Отделете малко време, за да разберете какво иска детето ви. Покажете, че сте чули и разбрали – така е много по-вероятно то да приеме вашия отговор. Също така може да ви помогне да проявите съпричастност, дори ако не планирате да кажете „да“. Например, „О, виждам защо би ти харесало това. Страхотно е“.

3. Направете пауза и решете
Една кратка пауза ви дава възможност да помислите за искането на детето. Това също така изпраща на детето ви послание, че обмисляте искането му. Запитайте се: „Трябва ли да кажа „не“ или мога да кажа „да“? Ако не мога да кажа „да“, мога ли да преговарям?“

Често ще можете да казвате „да“. В други моменти може да успеете да преговаряте с детето и да измислите решение, което и двамата да приемете. Така или иначе, последователните и честни отговори от ваша страна ще помогнат на детето ви да научи кой е най-добрият начин да поиска нещо.

Когато трябва да кажете „не“

Да кажеш „не“ може да бъде трудно – все пак искате детето ви да е доволно и щастливо. Но понякога децата не могат да получат това, което искат. Ето как можете да превърнете отказа в нещо ефективно за вас:

• Първо посочете причината. Ако сте решил(а) да откажете, първо посочете причините. Това ще помогне на детето да разбере решението ви. Ако децата се чувстват разочаровани, защото сте казали „не“, те може да не разберат причината за това. Например, „Сега нямаме време да се возим на въртележката. Ще го направим следващия път.“
• Придържайте се към решението си. Ако промените решението си, детето ви ще научи, че „не“-то не е окончателно и че си струва да спори с вас. И ако се поддадете, когато детето ви се държи невъзпитано, то ще научи, че това е начинът да получи нещо, което иска.
• Предложете нещо друго, ако можете. Например „Не мога да ти купя това, защото е много скъпо. Хайде да се приберем и сами да си направим наши бисквити“.
• Дайте на детето си конструктивна обратна връзка. Ако детето ви приеме „не“ за отговор, похвалете го много. Например, „Много ми хареса как каза „Добре“, когато ти казах „не“." Или „Беше чудесно как успяхме да се резберем.“

Да можеш да приемеш „не“ за отговор е важно социално и емоционално умение. Това е част от начина, по който помагаме на децата да се научат на саморегулация и да се справят с разочарованието. Когато казвате „не“ на детето, това му показва също кога и как то да бъде категорично.

Намаляване на необходимостта да се каже „не“

Един от най-добрите начини да помогнете на детето си да се научи как да се справя с това, че му е казано „не“, е да не го казвате твърде често. Когато го използвате само за решения, които наистина са важни, детето ви ще го приема по-сериозно.

Ето няколко идеи как да намалите броя на случаите, когато казвате „не“:

• Установете някои основни правила. Например, преди да отидете да пазарувате, обяснете на детето защо отивате. Нека то знае какво очаквате и какви са правилата да поиска нещо. Това може да намали броя на моментите, когато трябва да кажете „не“. Например „Ще хапнем, когато се приберем от магазина“ или „Няма да ми искаш нищо този път, когато отиваме да пазаруваме.“
• Казавайте „да“, когато можете. Например „Добре, Жоро може да дойде след училище, ако баща му е съгласен“.
• Преговаряйте, вместо да казвате „не“ – но само ако детето ви има желание да преговаря и да прави компромиси. Например „Не можем да отидем в парка днес, но можем да отидем утре.“

Децата се научават да предугаждат какво ще кажат родителите им въз основа на миналия си опит. Това означава, че стават по-убедителни, а също така означава, че трябва да внимавате и да бъдете последователен(а), когато казвате „да“.

Искане на неща, когато децата са на различна възраст

Малките деца често съобщават каквото искат по прост начин. Например, те могат да вдигнат шум или да посочат това, което искат. Но когато кажете „не“, при малките деца разочарованието може да е твърде силно, за да се справят сами. Гневните изблици са нормална реакция, когато кажете „не“, защото малките деца все още развиват саморегулацията и езиковите си умения.

Когато достигнат училищна възраст, децата имат повече езикови умения, които могат да използват, за да преговарят и да правят компромиси, когато искат нещо. От около осемгодишна възраст можете да очаквате някои убедителни аргументи защо трябва да оставите детето да получи или да направи нещо!

Когато кажете „не“ на детето в училищна възраст, то ще бъде разочаровано, но е по-малко вероятно да се стигне до гневни изблици като при по-малкото дете. Това е така, защото по-голямото дете има по-добра саморегулация и разбира защо казвате „не“.