Мислене и игра: бебета

Относно играта на бебето и познавателното развитие

Бебетата са активни и любопитни учащи, които наблюдават, мислят и се опитват да разберат нещата. Те учат и растат чрез новите преживявания, особено с помощта на нови игри.

Чрез играта бебетата развиват уменията си да мислят, разбират, общуват, помнят, да си представят и да предвидят какво може да последва. Всички тези умения са част от познавателното развитие на бебето.

Играта на бебетото се състои предимно от двупосочно общуване с вас. Когато общувате с бебето по време на игра, вие му давате важна информация, която то използва, за да разбере света. Например една обикновена игра на „Дзак!“/ „Ку-ку – бау!“ помага на бебето да научи, че когато татко изчезне, после се връща.

Какво да очакваме: познавателно развитие на бебето

Вашето бебе вероятно:

• поглежда към нещата, които назовавате, когато стане на около осем месеца;
• говори на бебешки и очаква да му отговорите;
• е очаровано от по-големи деца;
• обича повтарящи се игри и да слуша една и съща приказка отново и отново;
• разпознава хората, които вижда поне веднъж седмично;
• реагира на изражението на лицето ви – например, ако види нова играчка и вие се усмихнете, това му подсказва, че играчката е безопасна и забавна;
• изследва нови предмети, като ги слага в устата си.

От 8 до 12 месеца може да изглежда, че бебето сякаш експериментира по време на игра. Например може да хвърли купичка на пода и да наблюдава как пада, да бутне кошчето за боклук или да хвърля играчки по стената, за да разбере как работят нещата. То ще изпробва всички играчки и всички предмети, които са в обсега му – чаши, чинии и дори домашни любимци.

Това не означава, че е непослушно. Бебето учи за причината и следствието – тоест "Ако аз направя това, ще се случи това". Не е изненадващо, че то харесва играчките с причинно-следствена връзка – играта с тях означава, че може да натисне един бутон и нещо да се случи.

Ако бебето ви има много възможности да изпробва средата, то има шанс да научава все повече и повече всеки ден. Ако създадете безопасна среда и винаги го наблюдавате, бебето може да се движи и учи свободно.

Идеи за игри за насърчаване на познавателното развитие на бебето

На 3-6 месеца

Ето няколко забавни и лесни идеи за игра за вас и вашето бебе:

• Четете книжки, пейте песни и казвайте детски стихчета заедно. Бебетата се радват на книжки от текстил с различни текстури, подвижни елементи и на марионетки.
• Научете бебето си да държи, пуска и търкаля различни топки. Това му помага да научи как се движат нещата.
• Играйте с дрънкалки, звънчета и други играчки, които издават звук.
• Поставете играчки около бебето, за да го насърчите да се движи.

На 6-12 месеца

На тази възраст заедно с бебето можете да изследвате повече начини за игра:

• Осигурете много забавни играчки, с които да играете при къпане – за потапяне,  измерване, плаване и изливане. Пластмасови бутилки за мляко и контейнери за храна вършат същата работа, както играчките, купени в магазина.
• Дайте на бебето играчки, на които има бутон, който то да натисне, за да стане нещо, или опитайте дейности като разклащане или удряне по предмети.
• Играйте с кубчета за подреждане едно върху друго и играчки, които бебето може да търкаля или бута по пода.
• Когато четете на бебето, използвайте различни гласове за различните герои или издавайте звуци на различни животни.

Можете да дадете на бебето няколко възможности за игра, но не го затрупвайте с прекалено много. Оставете го да избере какво да прави.

Добре е също така понякога да се отдръпнете и да му дадете възможност само̀ да разбере нещата. Все пак можете да му помогнете, като описвате какво прави. Например: "Тази тенджера издава силен звук, когато я удариш!"

Също така е добре да откликвате на интересите на бебето и да споделяте радостта му, когато открива нови неща, колкото и малки да са те. Например: "Ооо! Виж как малката червена лодка плава във ваната ти".

Всички бебета са уникални и се развиват със собствено темпо. Ако сте обезпокоени за някой аспект от развитието на детето, добре е да се консултирате с психолог или с личния лекар. Ако детето ви посещава детско заведение, можете да поговорите и с учителите му.