Морбили (дребна шарка)

Признаци и симптоми на заболяването

Детето се заразява 7 до 15 дни преди появата на първите симптоми на заболяването. Заболяването започва с повишена температура, кашлица, хрема и зачервени сълзящи очи, последвано от появата на червеникав петнист обрив за 2 до 3 дни. Характерен признак на заболяването са белезникавосинкавите петна на Коплик от вътрешната страна на бузите, които могат да се видят преди появата на обрива. Обривът започва от линията на косата и след това се разпространява по лицето, горната част на шията и надолу към гърдите, по крайниците, към дланите и ходилата. Той избледнява и изчезва в същия ред, в който се е появил, и продължава максимум 5 до 6 дни. Други признаци на заболяването са загуба на апетит, диария и генерализирано подуване на лимфните възли.

Болният човек е заразен около 4 дни преди и след появата на обрива.

Усложнения

При 30% от засегнатите деца възникват усложнения: диария с дехидратация, ушни инфекции, пневмония, енцефалит, трайно увреждане на нервите (най-често слепота). Поради тези усложнения в развитите страни 3-6% от засегнатите деца умират, докато в слабо развитите страни този процент е значително по-висок, дори до 30%, като недохранването и дефицитът на витамин А са допринасящи фактори.

Медикаменти

Няма специфично лекарство за морбили; на практика се използват лекарства за облекчаване на дискомфорта. Парацетамол се прилага за понижаване на температурата и облекчаване на главоболието. На детето се предлагат повече течности от обикновено и се оставя да почива в леко затъмнена стая. Осигурява се достатъчен прием на витамин А.  

Предотвратяване

Активната имунизация срещу морбили се извършва с комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на възраст от 13 месеца, а втората доза (реимунизация) се прилага на 12-годишна възраст. Когато децата се ваксинират редовно, те защитават и децата, които не могат да получат ваксината, защото предотвратяват разпространението на вируса. Ваксината не трябва да се прилага при хора с имунен дефицит, хора, които имат по-силна алергична реакция към някой от компонентите на ваксината, и бременни жени.

Хората, преболедували от морбили, придобиват дълготраен имунитет.

Въвеждането на масовата имунизация срещу морбили в България започна през 1969 г., с което заболяемостта от тази инфекция значително се понижи и през периода от 2002 до 2008 г. нашата страна се е намирала във фаза на елиминация по отношение на морбилната инфекция. През 2009 г. с внос на морбили от Германия, в страната ни възникна една от най-интензивните епидемии от морбили, със заболели над 24 000 лица и 24 починали, при която около 90% от лицата са били неваксинирани и с непълна имунизация от две дози ваксина. Епидемията е била с продължителност до април 2011 г. Епидемично разпространение е имало отново от февруари 2019 г. до март 2020 г., поради натрупване на неваксинирани лица в отделни области на страната.

Неболедувалите и неимунизирани срещу морбили контактни лица могат да се имунизират до 72 часа от контакта.