Полиомиелит

През 1988 г. Световната здравна организация започна инициатива за изкореняване на полиомиелита. И все пак през 2019 г. все още има регистрирани случаи на това заболяване по света.

Хората са единственият естествен резервоар за полиовируса. Разпространението е чрез контакт с изпражнения и/или дихателни секрети. Времето от заразяването с вируса до развитието на симптоми варира от 3 до 21 дни.

Вирусоносител може да бъде заразен 7 до 10 дни преди появата на първите симптоми на заболяването, но вирусът може да се отделя в изпражненията от три до шест седмици след началото на заболяването.

Симптоми и признаци на заболяването

Повечето заразени деца нямат никакви симптоми или имат леки симптоми като повишена температура, умора, главоболие и мускулни болки. Тези грипоподобни симптоми обикновено продължават една седмица. Едно от 100 заразени деца има скована шия и повръщане като признаци на менингит, а при едно от 200 заразени настъпват увреждания на нервите и необратима парализа на мускулите на долните крайници. Тъй като парализата може да засегне дихателните мускули, 2% до 5% от децата с парализа умират, а при възрастните този процент е по-висок и варира от 15% до 30%.

При хора, които са боледували от полиомиелит, след 15 до 40 години могат да възникнат нови болки и парализа, които се наричат постполиомиелитен синдром.

Лечение на полиомиелит

Няма лекарства за полиомиелит. Грипоподобните симптоми обикновено изчезват сами. В случай на дискомфорт и болки в мускулите се препоръчва използването на парацетамол. Детето трябва да се насърчава да пие повече течности и да си почива достатъчно. Някои деца, които страдат от паралитичната форма на заболяването, ще се нуждаят от физиотерапия, докато други ще имат нужда от помощ при хранене и за дишане.

Предпазване от полиомиелит

Дори и да няма регистрирани случаи на полиомиелит в дадена държава, вирусът може да бъде внесен от други страни, където полиомиелитът продължава да съществува. Ето защо е важно да предпазите детето си от това заболяване чрез имунизация. 

В България се прилага инактивирана ваксина, която се поставя на втория, третия и четвъртия месец като част от шествалентната ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции). Реимунизация се налага на 16-месечна и на 6-годишна възраст.

Една от важните защитни мерки е редовното измиване на ръцете, за да се предотврати предаването на полиовирусите чрез „мръсни ръце“.