Саморегулация (самоконтрол) при малки деца

Какво представлява саморегулацията

Саморегулацията е способността да разбирате и управлявате поведението си и реакциите си към чувствата и това, което се случва около вас.

Тя включва способността човек:

• да регулира реакциите си към емоции, като разочарование или вълнение;
• да се успокои след нещо вълнуващо или разстройващо;
• да се съсредоточи върху дадена задача;
• да пренасочва вниманието си към нова задача;
• да контролира импулсите си;
• да усвои поведение, което му помага да се разбира с другите хора.

Защо саморегулацията е важна

Докато детето ви расте, саморегулацията му помага:

• да учи в училище – защото саморегулацията дава възможност на детето ви да седи и да слуша в класната стая;
• да се държи по социално приемлив начин – защото саморегулацията дава на детето ви способността да контролира импулсите си;
• да се сприятелява – защото саморегулацията осигурява на детето ви способността да се редува в игри, да споделя играчки и да изразява емоции по подходящ начин;
• да стане по-независимо – защото саморегулацията дава на детето ви способността да взема добри решения относно поведението си и да се научи как да се държи в нови ситуации с по-малко напътствия от ваша страна;
• да управлява стреса – защото саморегулацията помага на детето ви да научи, че може да се справя със силни чувства и го прави способно да се успокои след като се ядоса.

Как и кога се развива саморегулацията

Децата развиват способността за саморегулация чрез топли и отзивчиви взаимоотношения. Те усвояват умения за саморегулация също така и като наблюдават възрастните около себе си.

Саморегулацията започва, когато децата са бебета. Тя се развива в най-голяма степен докато децата са малки и в предучилищна възраст, но също така продължава да се развива чак до достигане на зряла възраст.

Например, бебетата могат да смучат пръстите си за успокоение или да отклонят поглед встрани от хората, които се грижат за тях, ако имат нужда от почивка от вниманието им или са се уморили.

Малките деца могат да почакат малко за храна и играчки. Но могат и да грабнат играчката от друго дете, ако е нещо, което наистина много искат. Гневни изблици могат да се случат, когато малките деца се затрудняват да контролират силните си емоции.

Децата в предучилищна възраст започват да се научават как да играят с други деца и да разбират какво се очаква от тях. Например, дете в предучилищна възраст може да се постарае да говори с тих глас, когато сте в киносалон.

Децата в училищна възраст стават все по-добри в контролирането на собствените си желания и нужди, представят си гледната точка на другите и виждат и двете страни на една ситуация. Това означава например, че може да покажат несъгласие с други деца, без да се скарат.

Децата, които обикновено усещат нещата силно и интензивно, по-трудно постигат самоконтрол. При по-сговорчивите деца това е по-лесно. Дори по-големите деца и тийнейджърите понякога се затрудняват със саморегулацията.

Помогнете на детето си да се научи на самоконтрол

Най-добрият начин да помогнете на детето си да се научи да постига самоконтрол е да му осигурявате подкрепа, когато то има нужда от нея. Ето няколко начина, по които можете да направите това:

• Говорете с детето си за емоциите. Например „Ти хвърли играчката си, защото беше много разочарован, че не работи, нали? Какво друго можеше да направиш?“
• Когато детето ви се бори със силно чувство, насърчете го да назове това чувство и да каже какво го е причинило. Изчакайте, докато емоцията отмине, ако това е по-лесно.
• Помогнете на детето си да намери подходящи начини да реагира на силни емоции. Например, научете детето си да прави почивка или да приеме помощ от възрастен, когато се почувства претоварено. Казвайте му например: „Нека се отпуснем“ и „Мога да ти помогна, ако искаш.“.
• Не забравяйте да проявявате търпение. На малките деца може да им бъде много трудно да се справят, когато изпитват силни чувства.

Съществуват и някои стратегии за поведение, които можете да използвате, за да помогнете на детето си да постигне самоконтрол:

• Предвидете сложните ситуации, в които на детето ви може да му е трудно да се държи добре. Например „В магазина, в който ще отидем, има много чупливи неща. Може да разглеждаш, но моля те, не пипай!“. И му напомнете внимателно, когато влизате в магазина. Например „Запомни – само гледаш, нали?“
• Похвалете детето си, когато то успее да контролира емоциите си и да се справи с трудна ситуация. Например „Ти много добре изчака реда си“ или „Хареса ми как даде твоята играчка на приятеля ти, когато той те помоли.“.
• Опитайте се да моделирате саморегулацията за вашето дете. Например, покажете на детето си как можете да изпълните трудна и предизвикателна задача, без да се разстройвате. Можете да кажете нещо от рода на: „Оо, това беше трудно. Радвам се, че не се ядосах, защото ми се струваше, че няма да мога да го направя. “.

Важно е да съобразите очакванията си за поведението на детето с неговата възраст и етап на развитие. Това може да му помогне да избегне разочарованието, което идва от липсата на умения или разбиране да направи това, за което е помолено.

Проблеми със саморегулацията

От време на време различни неща могат да повлияят на способността на детето ви да постига самоконтрол. Например умора, боледуване или промени в режима на вашето дете могат да повлияят на способността му да контролира реакциите и поведението си. Също така, някои деца имат добър самоконтрол в детската градина, но им е трудно у да постигнат такъв у дома. Други деца се затрудняват да се контролират в оживени, шумни места, като например търговски центрове.

Въпреки че тези проблеми със саморегулацията са доста типични, би било добре да поговорите със специалист, ако се притеснявате за поведението на детето си или имате проблеми с управлението на поведението му на по-късна възраст. Например, можете да говорите с неговия лекар, медицинска сестра, с възпитател или учител на детето.

Помислете за професионална помощ, ако детето ви:

• има повече гневни изблици или по-трудно поведение от други деца на същата възраст;
• се държи по все по-труден или неконтролируем начин, колкото по-голямо става;
• се държи по начин, който е опасен за него самото или за другите;
• трудно възприема налагането на дисциплина, а и стратегиите ви за управление на поведението му изглежда не работят;
• е много затворено в себе си и има много проблеми при общуването с другите;
• изглежда няма толкова комуникативни и социални умения, колкото другите деца на същата възраст.

Ако детето ви има предизвикателно поведение, разстройство от аутистичния спектър (РАС) или друго нарушение, говорете със специалистите, които работят с него. Те ще могат да предложат начини за управление на поведението му и да му помогнат да усвои умения за самоконтрол.