Свръхангажираност с майчинството през първата година

При раждането на дете майката създава нова, уникална психологическа организация, наречена „свръхангажираност с майчинството“. Това е психологическата основа за формирането на родителската идентичност и самоактуализацията като родител. Тази промяна позволява на майката да реорганизира предишния си живот (желания, нужди, нагласи, цели, приоритети).

Свръхангажираност с майчинството през първата година

Темите, които занимават наскоро родилата жена или доминират, когато е тя е станала майка за първи път, включват:

1. Растеж и развитие на детето – дали ще може да се грижи за детето?
2. Връзката майка–дете – дали ще може да изгради автентична емоционална връзка с детето си и тази връзка ще даде ли възможност на детето да се развива по желания начин?
3. Подкрепяща среда – дали родителите/партньорите/семейството знаят как да формират необходимата подкрепяща система?
4. Реорганизиране на собствената идентичност – ще могат ли майката/бащата да променят собствената си идентичност, за да направят възможни и да улеснят тези функции?

Всяка тема съдържа идеи, желания, страхове, спомени и мотиви, които определят или влияят на майчините чувства, действия, интерпретации, взаимоотношения с хората около майката и на другите форми на поведение.

Свръхангажираността с майчинството не е унивесарсална, нито вродена. Като временна психологическа реорганизация, тя може да продължи месеци, понякога години и имат за цел да осигури най-добрата матрица (база) за новия член на семейството. Безспорно съществува психобиологична и хормонална основа за възникването на тази организация, но изглежда, че социокултурните фактори могат да играят решаваща роля за това как ще се прояви тази психобиологична основа и как ще се определи ролята на майката. Освен това човек може да е в състояние да развие такава психологическа организация по специален начин.

За да може майката да създаде подходяща и подкрепяща среда (гнездо) за развитието на детето, тя трябва да се чувства достатъчно подкрепяна, ценена, уважавана, да чувства, че принадлежи към нова група (майки), да се чувства компетентна (с необходимите умения) за тази нова функция и роля, да бъде уверена в партньора си или в другите хора около нея.

Исторически, традиционно матрицата преди се е състояла от разширеното семейство, в което е имало опитни жени, които са помагали на наскоро родилата майка, а по-късно и на майката на малкото дете. В днешно време структурата на подкрепящото гнездо е различна – ролята на бащата е по-изявена, ролята на разширеното семейство е по-ограничена.

Това, което е предизвикано от бременността, продължава с раждането на детето – то събужда спомени за собственото детство, връзката със собствената майка и предизвиква желанието за реорганизация (зрялост) на тази връзка. Участието в училища за родители, организирани от втория триместър на бременността, помага за постигане на възможно най-добрата реорганизация.