Тетанус

Бактерията Clostridium tetani се среща навсякъде в природата: в почвата, в червата на животните. Тя може да проникне в тялото на вашето дете чрез замърсено нараняване на кожата, ухапване от животно или изгаряне. В нашата страна децата се ваксинират срещу това заболяване, така че болестта се среща рядко.

Признаци и симптоми на заболяването                                                                       

Заболяването обикновено се появява 1-2 седмици след заразяването. Инфекцията с тетанични бацили води до силна болка и спазми в цялото тяло. Болезнените мускулни крампи (спазми) започват от лицето, след това по шията, торса и краката. Когато мускулите на лицето и шията са засегнати, има проблеми с преглъщането и дишането. Преди ерата на ваксинацията това заболяване е било фатално в повечето случаи (80% смъртност).

Трябва да се консултирате с лекар, когато:   

• детето има ухапване от животно;
• детето има мръсна рана или дълбоко порязване, пробождане или драскотина от мръсен предмет;

Когато раждането не е стерилно, новороденото бебе може да бъде заразено.

Лечение на тетанус

Лечението на тетанус е сложно и се провежда в болнични условия. Включва използването на антитоксини и антибиотици, както и почистване на раната. Ако е необходимо, се използват лекарства за облекчаване на болката и мускулната скованост, както и устройства за поддържане на дишането. Често заболяването е фатално.

Профилактика на тетанус

Тетанусът е заболяване, което не може да бъде изкоренено, тъй като бактериите присъстват навсякъде в природата. Няма придобита резистентност дори след инфекцията. Най-добрият начин да предпазите детето си от това заболяване е да го ваксинирате навреме. Съгласно имунизационните препоръки ваксините срещу тетанус се прилагат в три дози: на втория, третия и четвъртия месец. Ваксинацията срещу тетанус се извършва заедно с ваксината срещу дифтерия, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и болести, причинени от бактерията Haemophilus influenza b и с ваксина срещу пневмококови бактерии. Реимунизации се правят на 16-тия месец, на 6-годишна възраст, на 12- и на 17-годишна възраст. При навършване на пълнолетие се прави на 25-годишна възраст и на всеки десет години след това.

В случай на открито нараняване на кожата е важно внимателно да почистите раната и да отстраните всички чужди материи от нея. Ако детето ви е било непълно ваксинирано или са минали повече от 5-10 години от последната доза ваксина (в зависимост от тежестта на раната), детето няма необходимата защита. Необходимо е да се извърши проверка на ваксинационния му статус и да се прецени дали трябва да се ваксинира допълнително.