Вербално и физическо взаимодействие – перспектива, свързана с пола

Родителите и полагащите грижи за децата могат умишлено или несъзнателно да прехвърлят собствените си стереотипни нагласи към пола върху децата си. От ранна възраст момичетата могат да бъдат хвалени за външния им вид, докато за момчетата се насърчава физическата им сила. Родителите могат да третират момичетата като по-уязвими, докато за момчетата се очаква стоицизъм, т. е. да са „силни“. Родителите може по-спонтанно да проявяват физически своята привързаност към момичетата – като ги прегръщат по-често например, а спрямо момчетата да са по-сдържани. Следователно, чрез система от социални стимули и наказания, момичетата и момчетата постепенно се научават да се държат според предварително установени норми за техния пол. Обикновено на тригодишна възраст децата могат да започнат да се определят като момичета и момчета, а на петгодишна възраст могат да ви кажат „какво правят момичетата“ и „какво правят момчетата“. Според разпространени културни традиции в някои общности е възможно за момичетата да се полагат по-малко грижи, например дава им се по-малко храна, отколкото на момчетата, не им се осигурява първична здравна помощ, насърчават ги да се занимават с домакинските задължения и т. н. Нещо повече, социалните практики като детските бракове и ранното съжителство задълбочават дискриминационните норми, свързани с пола (Lundberg, 2005).

Съвети за родителите:

• Макар децата да се развиват с различни темпове, маркерите на развитието за момичетата и момчетата са еднакви.
• Уверете се, че на децата от двата пола се осигурява в равна степен пълноценно хранене и здравни услуги.
• Уверете се, че децата от двата пола получават обич и грижа още от раждането.
• Родителите и лицата, които се грижат за децата, е по-добре да се въздържат от категоричното утвърждаване на половата идентичност на децата си, като същевременно осигуряват пълноценна среда за учене и развитие на тяхната индивидуалност и самостоятелност, например чрез играчки, свързани с творчество или създаване на нещо. Създайте условия, които да помогнат на децата чрез играчки и игри да правят неща, които традиционно се свързват с противоположния пол.
• Избягвайте език или шеги, които могат да засилят стереотипи, свързани с пола, които са преднамерено обидни или могат да засегнат детето, например „Той плаче като момиче“, „Тя е такава мъжкарана“, „Тя много командва“, „Той е прекалено мек“ и т.н.
• Уверете се, че родителите и лицата, които се грижат за децата, показват поведение, неутрално по отношение на пола, или се включват в дейности, традиционно свързани с противоположния пол, например бащи, които готвят в кухнята, майки, които практикуват спорт на открито, и т.н.
• Насърчавайте децата от двата пола да изразят чувствата си и да бъдат емоционално отворени и честни към другите деца.
• Насърчавайте децата да изграждат отношения с връстниците си.
• Родителите и лицата, които се грижат за децата, е добре да участват в обучителни и образователни програми за родителски умения, за да получат възможност да развият собствените си способности и да осмислят евентуалните си стереотипни нагласи.