Апаратура в интензивното неонатологично отделение
Интензивното неонатологично отделение вероятно ще бъде един нов и съвсем непознат свят за вас - изпълнен с различно медицинско оборудване и апаратура с мигащи светлини, аларми, монитори, които подпомагат жизнените функции или проследяват състоянието на вашето бебе.
Тази информация описва различните видове оборудване в едно неонатологично отделение и как то помага на бебето ви.
Кувьоз
Недоносените бебета обикновено са обгрижвани в кувьоз, където се регулира тяхната температура и се преливат интравенозни течности безопасно в стабилна среда. Кувьозите имат малки отвори, които позволяват на лекарите и сестрите да извършват манипулациите, а на вас да докосвате своето бебе.
Той осигурява на недоносените бебета топла среда с влажен въздух, което е много важно, защото те все още не могат да контролират добре телесната си температура, а кожата им е крехка и през нея може да губят много вода. Също така, осигурява защитено пространство, което предпазва бебето от шума в неонатологичното отделение, инфекции и излишен допир.
Кислороден анализатор на атмосферата в кувьоза
Това е устройство в кувьоза, което мониторира количеството кислород в обкръжаващия въздух.
Термо легло
Легло, което поддържа топло бебето и позволява лесен достъп до него по всяко време на престоя му в неонатологичното отделение. Това са отворени легълца със специални нагреватели и някои болни бебета се поставят в тях, вместо в кувьоз, ако често трябва да се гушкат/вадят или ако са много големи, за да бъдат поставени в кувьоз, но все пак се нуждаят от интензивни грижи.
Кардио-респираторен монитор
Апарат, който отчита сърдечната и дихателната дейност посредством лепенки, свързани с кабели, които се поставят/залепят за гърдичките, корема, ръката или крачето на бебето. Кабелите са свързани с машина, която отчита сърдечната дейност на бебето и броят на вдишванията. Ако те са прекалено бързи или бавни, апаратът ще уведоми чрез аларма персонала в отделението.
Оборудване за подпомагане на дишането
Дишането на недоносените бебета може да бъде подпомагано по различни начини, в зависимост от състоянието им:
Кислород и кислородна маска - кислородът може да бъде осигурен директно в кувьоза на недоносеното бебе или чрез кислородна маска и често се използва, когато детето може да диша само, но все пак се нуждае от допълнителен кислород. Кислородната маска е един от най-малко инвазивните методи за подпомагане на дишането.
Назална канюла - това е мека и тънка пластмасова тръбичка, която минава зад ушите и завършва с два накрайника, които се поставят в ноздрите на бебето. Назалната канюла е закрепена за кислородна бутилка, преносим кислороден генератор или в болнични условия, закрепен за стената генератор, който доставя допълнителен кислород на недоносеното бебе. Кислородът може да бъде подаван през двете тръбички или чрез нисък приток на кислород – с тънка и мека, пластмасова тръба. Тя е залепена за ноздрите на бебето и подава кислород през малки отвори, които са поставени точно под нослето на бебето.
Овлажнител - когато недоносеното бебе се нуждае от допълнителен прием на кислород, често въздухът и кислородът първо преминават през овлажнител. Той подпомага като овлажнява и затопля кислорода.
CPAP (ципап) - терминът означава постоянно положително налягане в дихателните пътища, което осигурява помощ с дишането. Една или две пластмасови тръбички се поставят в ноздрите на бебето и се подава кислород под налягане в малки количества. Това помага на белите дробове да са разширени и намалява усилията, които са необходими на бебето, за да диша. CPAP поддържа дихателната тръба (трахеята) на бебето отворена по време на сън и предотвратява появата на дихателни паузи при бебета с апнеи и други дихателни проблеми. Маската не замества дишането, а подава въздушен поток с необходимото налягане за вдишване.
Вентилатор - ако ципапът не е достатъчен, за да се подпомогне дишането на вашето бебе, малка пластмасова тръба (ЕТТ – ендотрахеална тръба) се вкарва през нослето или устата на бебето в трахеята. Тя достига до белите дробове и позволява подаването на кислород или въздух под налягане директно в дробчетата на бебето. Ендотрахеалната тръба се свързва с вентилатор (или респиратор) - машина, която подава затоплен и влажен въздух в белите дробове. Респираторът може да диша изцяло вместо бебето или просто да подпомага дишането. Според индивидуалните му нужди могат да се регулират количеството кислород, налягането и броя на вдишванията в минута. Понякога се използва вентилатор, който може да поклаща гръдният кош на бебето (високочестотен вентилатор). Той осигурява по-ниско налягане, но много по-бързо.
Кислородна палатка - служи за повишаване концентрацията на кислород около бебето. Палатките обикновено са изработени от висококачествено акрилно стъкло и са предназначени за подобряване на пропорцията кислород/въздух в жизнената среда на новороденото. Различните модели се отличават по размер и вид.
Азотен оксид – вид газ, който често може да се използва при бебета с някои проблеми в дишането. Подава се чрез машина, прикрепена към вентилатор.
Назална или орална сонда за хранене
Бебето получава кърма или адаптирано мляко чрез тънка, гъвкава тръбичка, достигаща директно до стомаха – ентерално хранене или хранене със сонда. То може да се осъществява чрез назална или орална сонда. Назалната сонда се въвежда през носа на бебето, а оралната през неговата уста и гърло към стомаха.
Пъпни венозни и артериални катетри
Когато бебето е в утробата на майката, то се храни чрез пъпната връв. След раждането, пъпчето може да се използва, за да се постави малък катетър, през който се подават храна или медикаменти, може да се измерва кръвното налягане или да се вземат кръвни проби.
Интравенозен катетър
Интравенозният катетър е тънка, гъвкава тръба, поставена в една от главните вени на бебето. Може да бъде поставена в ръката, крака, главата или пъпната връв. Повечето бебета в неонатологичното отделение ще имат интравенозен катетър за вливане на течности, храна и лекарства. Системите позволяват и определени лекарства да се въвеждат непрекъснато, вместо да се поставят на бебето инжекции на всеки няколко часа. Това може да са медикаменти за контрол над сърдечната функция, кръвното налягане или за облекчаване на болката.
Понякога интравенозен катетър се изисква за по-дълъг период от време и/или да доставя по-големи обеми от течности и медикаменти и за тази цел се използва вече централен катетър. Той се поставя в по-големите и централни вени на гърдите, врата или слабините. Този тип катетър издържа по-дълго време и налага смяна по-рядко, което означава и по-малък дискомфорт за вашето бебе.
Перфузор
Перфузорът е апарат, който позволява бавно и дозирано въвеждане на лекарствени средства, електролитни разтвори и средства за парентерално хранене. Той дава възможност и за едновременно прилагане на няколко лекарствени вещества като по време на работа може да бъде извършвана корекция на дозата.
Перфузорите вървят заедно със спринцовка и удължители, които се свързват с абокат. Необходимо е медицинската сестра предварително да е осигурила траен венозен източник, който да е проверен за проходимост. След като перфузорът се свърже към пациента, медицинската сестра задава с каква скорост да се въвежда веществото и за колко време. Перфузорът има алармена система, която сигнализира при проблем или при свършване на медикамента.
Уринарен катетър
Ако е нужно да се измерва количество урина или да се взема урина за проба, на бебето понякога може да бъде поставен катетър. Той е мек и се маха веднага, щом е необходимо.
Монитор за следене на жизненоважните показатели
Той дава важна информация относно това как работят главните системи в тялото на бебето чрез жички, прикрепени към сензорни подложки и поставени на тялото. Информацията от няколко различни типа е често комбинирана в един апарат и се излъчва на екран.
Температурен монитор
Това е монитор, който измерва телесната температура на бебето. Информацията, която подава е нужна, за да се види как да се регулира температурата на термолеглото или на кувьоза.
Пулсоксиметър /Pulse oximeter/
Мониторира количеството кислород в кръвта (Ph) на вашето бебе чрез използването на инфрачервен светлинен сензор. Обикновено е прикрепен за крачето или ръчичката на бебето. Използването му е важно, защото твърде голямото или твърде малкото количество кислород биха могли да причинят здравни проблеми в дългосрочен план.
Монитор за контрол над кръвното налягане
Това е малък маншон, който се увива около ръката или крака на бебето, надува се и апаратът отчита резултата. Апаратът измерва на равни интервали кръвното налягане на бебето и показва резултата на монитора.
Сигнал за апнея (липса на дишане)
Това е устройство, което следи дишането и алармира, ако бебето спре дишането си за повече от предварително определен срок от време (напр. 10-20 сек.). Устройството има две главни роли – да следи дишането на недоносените бебета и да следи правилното подаване кислород от вентилаторите в операционна зала или интензивен сектор. Само в редки случаи недоносеното бебе се прибира и вкъщи с един от тези монитори.
Фототерапия
Фототерапията се използва за третирането на неонатална жълтеница. Неонаталната жълтеница се характеризира с излишък на билирубин в кръвта, което кара кожата и склерите (бялото на очите) да пожълтеят. Бебето се излага на лампа със специална синя светлина, която намалява нивото на билирубина в организма му. Лампите се поставят над кувьоза или креватчето/леглото му и обикновено бебето е облечено само с пелена, а очичките му са покрити с маска (очила), за да не бъдат увредени.
Терапията може да бъде под формата на фототерапия и/или с biliblanket - преносимо устройство за фототерапия за лечение на неонатална жълтеница. Името е комбинация от билирубин и одеяло.
Електронна везна/Кантарче
Може би не е едно от най-модерните съоръжения в неонатологичното отделение, но е сред най-важните. Всяко хранене, било то интравенозно или медикаментозно е предварително изчислено на база теглото на вашето бебе. Затова е жизненоважно теглото да бъде точно, актуално, и достъпно по всяко време на деня. Измерването на теглото на всяко бебе е една от основните задачи сутрин в неонатологичното отделение, като детето се мери по едно и също време и по един и същи начин всеки ден. След това теглото се записва в картона му. Чистото тегло е съобразено с теглото на памперса, както и с всяко медицинско оборудване, прикрепено към бебето. Обикновено се записва в грамове и изчислено с точност до +/- 5 грама.