Семейно-ориентирана и развитийна интензивна грижа за недоносеното бебе

Защо индивидуализираната грижа за развитието е важна

Традиционната среда в интензивното отделение е фокусирана върху задачите и протокола, и за новороденото това представлява пълно отделяне от родителите, сензорно претоварване и в същото време често преживяване на инвазивни и болезнени процедури или манипулации. Недоносеното бебе – бебе, появило се на бял свят твърде рано – все още очаква ежедневния ритъм на майката и приглушено приемане на влияния от външния свят: звуци, миризми, вкусове, визуални и тактилни усещания. Вашето бебе през тези първи седмици съобщава всичко това със сигнали чрез три основни системи:

1. Вегетативна нервна система: промяна в модела на дишане, промяна в сърдечната честота, промяна в цвета на кожата, хълцане, напрежение на червата, кашлица, кихане, прозяване, треперене.
2. Двигателна система: промени в мускулния тонус, разперване и сгъване на пръстите, правене на гримаси, изплезване на езика, и други действия, които може да изглеждат странно.
3. Сигнали за стрес: разпокъсан сън, напрегнато и тревожно бодърстване, израз на тревожност, продължителен плач или плач с променен звук, бърза смяна на състоянието, раздразнителност.

Въз основа на дългосрочни наблюдения е разработен подход, базиран на разчитане на тези поведенчески сигнали и създаване на индивидуален план за грижа за новороденото, за да се намали несъответствието между очакванията на незрелия мозък и действителния опит в средата на интензивното отделение. Този подход предполага:

1. Детайлно наблюдение на поведението на новороденото като основа за препоръки как най-добре да намалите стреса и да подобрите развитието на вашето дете.
2. Обучение на персонала за прилагане на тези принципи чрез сътрудничество със семейството.
3. Подобряване на медицинското благосъстояние, както и невропсихичното и емоционалното функциониране на новороденото, и развитието на доверие между екипа в неонатологичното отделение и семейството.

Как се прилага индивидуализираната грижа?

Индивидуализираната грижа за развитието се прилага по следните начини:

• подходяща среда в стаята (позиция на кувьоза спрямо прозорци, мивки, маси и др., осветление, звук и дейности)
• адаптирана среда в кувьоза или леглото (използване на гнездо и покривало за кувьоза)
• с помощни средства за саморегулиране (помощ за позициониране, смучене или хващане и защита на очите)
• определяне на времето и координиране на дейностите, свързани с грижите (дневен ритъм, групиране на интервенции и манипулации)

Фигура 1. Покривало за кувьоз

Фигура 2. Лампи за фототерапия

Фигура 3. Положително докосване

Фигура 4. Правилно позициониране

Семейно участие в развитийната грижа

Грижата, ориентирана към семейството, е неразделна част от индивидуализираната грижа, в която родителите участват ежедневно. Основният подход е партньорство между родители и здравни специалисти, при което здравните специалисти поемат ролята на ментори на родителите за полагане на подходящи грижи за новороденото. Съвместно със здравните специалисти и в съответствие с нуждите на новороденото се изготвя план за грижа за детето.

Фигура 5. Полагане на грижи до кувьоза

Снимка 6. Семейна стая

Положителни ефекти от развитийната грижа

В отделенията за интензивно лечение на новородени в допълнение към кувьозите се използват специални фотьойли, както и специално предназначени за тази цел стаи, където семейството остава с бебето. Прилагането на тези принципи при отглеждането на недоносени бебета дава много положителни ефекти: използването на вентилатори и кислородна терапия е по-кратко, по-рядко възникване на хронични белодробни заболявания и кръвоизливи в мозъка, по-добро хранене, по-кратък болничен престой, по-малко връщания в отделението за интензивни грижи, по-добро съзряване на мозъка, по-добро внимание, комуникация, фини и груби двигателни умения, по-малко риск от увреждания и затруднения в развитието, по-ниски разходи за лечение.

Макар семейно-ориентираната грижа да не е разпространена практика в неонатологичните отделения в България, на много места вече се правят първи стъпки в тази посока с изграждането на семейни стаи. Със създаването на подобен вид структури е силно ангажирана Фондация “Нашите недоносени деца”, която през последните години с помощта на дарители е изградила и оборудвала 10 стаи от такъв тип в София, Пловдив, Велико Търново, Русе, Сливен, Шумен и Плевен и Стара Загора. В неонатологичните отделения във Варна, Силистра, Бургас, Габрово, Смолян, София, Благоевград, Търговище и Пазарджик пък има създадени и оборудвани от фондацията семейни кътове за кърмене и кътове за практикуване на кенгуру-грижи.