Кой може да диагностицира аутизъм

Ранното разпознаване на симптомите на аутизма е от голямо значение, тъй като дава възможност за навременна подробна оценка и своевременно напочване към терапевтична интервенция.           

Има някои възприети скринингови въпросници, които родителите сами могат да приложат и които позволяват диагноза преди 3-годишна възраст. Такъв е например M-CHAT, за който има мобилно приложение и е валидиран в България.

Диагнозата аутизъм се поставя от опитен детски психиатър, психиатър, детски невролог или педиатър след подробно наблюдение, разпит на родителите и изследване. При някои леки или по-особени или сложни случаи може да е нужно изследване на детето от мултидисциплинарен екип, който обикновено включва педиатър, детски психиатър, психолог, специален педагог, логопед. 

Диагнозата на РАС не се основава на образно изследване на мозъка или на биохимични, метаболитни, генетични или други анализи.

Диагнозата аутизъм се основава на наблюдения на детето как играе и комуникира с други хора и деца, въз основа на разговори с родители за развитието и функционирането на детето, както и чрез използване на специфични инструменти за оценка на аутизма, за които трябва да бъдат обучени професионалисти (напр. CARS, ADI-R, ADOS).

Окончателната диагноза на дискутабилни случаи се извършва от детски психиатри и евентуално, от мултидисциплинарни екипи.

Здравните специалисти и техните сътрудници ще оценят в детайли комуникативните умения на детето, общуването чрез речта и езика, развитието на интелектуалните възможности и социалните умения, игровите способности, както и двигателното развитие на детето. 

Родителите на деца, които имат потвърдена диагноза аутизъм, се информират точно и ясно колко сериозни са симптомите, както и колко, и каква подкрепа е необходима на детето в бъдеще. 

Необходимо е детето да бъде включено в програмата за ранна детска интервенция, която като средство за стимулиране на развитието е насочена към областите, в които се проявяват отклонения. Важно е да включите детето в такива програми още в момента, в който забележите, че има отклонения в развитието, преди окончателната диагноза. Те включват индивидуална работа с детето, обучение на родители за стимулиране на развитието на детето у дома, консултиране на родителите, подкрепа при включването на детето в предучилищна обстановка. 

Има различни бариери, които трябва да бъдат преодолени, за да се постави ранната диагноза като: неприемане от родителите, че детето им има проблем, обяснение на липсата на проговаряне с фамилност и неглежиране на комуникативните и поведенчески нарушения, късно насочване от лекар/педиатър, недостатъчно обучен персонал, липса на персонал за провеждане на ранни интервенции. 

Съвременните препоръки са диагнозата да се поставя преди 36-месечна възраст. Изследванията показват, че е възможно да се постави ранна диагноза още на 18-ия месец и тогава е необходимо да се започне с ранни интервенции, за които е доказано, че дават най-добри резултати за подобряване на способностите на детето във всички области на развитие.