Умения за саморегулация при децата

Саморегулацията включва уменията на детето:

• да разпознава и регулира чувствата на вълнение и разочарование;
• да се успокоява след интересно или тревожно събитие;
• да се фокусира върху конкретната задача;
• да премества фокуса си върху друга задача;
• да контролира импулсите и да отлага нуждите;
• да усвоява форми на поведение, които са полезни при взаимодействието с други хора.

Уменията за саморегулиране са важни:  

• за ученето (например фокусиране върху учителя и задачата);
• за управлението на взаимоотношенията с другите (социализирането се основава на уменията за включване в съвместни игри и дейности, за редуване, за изразяване на чувствата по приемлив начин);
• за поведение по приемлив начин (контролиране на импулсите и отлагане на някои нужди);
• за по-голяма самостоятелност (вземане на решения и управляване на поведението);
• за успешното справяне със стреса и силните негативни емоции.

Саморегулацията се развива от най-ранна възраст: бебетата смучат палците си, за да се успокоят, или гледат настрани, когато имат нужда да си починат от разговора с вас, но тя се развива най-интензивно след двегодишна възраст и след това, до зряла възраст. Така децата на възраст до 3 години вече могат за кратко да отложат нуждата от храна, но все още веднага грабват играчката, която им харесва на детската площадка, или изпадат в гневни изблици, когато изразяват неудовлетвореност и разочарование.

Децата на възраст от 3 до 6 години все по-умело играят заедно с връстниците си – те могат по-добре да съчетават своите желания и идеи с тези на другите. Освен това са по-склонни да спазват някои правила за поведение – например да шепнат в киното. В същото време все още им е трудно да се съсредоточат изцяло върху задачата си или да управляват силни чувства като гняв или ревност. Когато тръгнат на училище, все по-умело разбират гледната точка на другите и по-умело аргументират мнението си; все по-добре умеят да изразяват несъгласие, без да се карат.

Саморегулацията се развива при наличието на топли, подкрепящи и стимулиращи взаимоотношения. Ето защо:

• Разговаряйте с детето за това как се чувства и анализирайте поведението му, свързано с чувствата (например, защо се е ядосало и как се е държало след това, какво друго е можело да направи);
• Когато детето се бори със силна емоция (обикновено страх или гняв), помогнете му да назове чувството. Полезно е този разговор да се проведе, когато детето се успокои;
• Помогнете на детето да намери добър начин да се успокои и му предложете да му помогнете да се успокои, когато изпитва силни чувства;
• Бъдете пример за детето - казвайте какво правите, когато сте разстроен(а) или разочарован(а) от нещо;
• Използвайте положително внимание и винаги хвалете и подчертавайте успеха на детето при саморегулиране (много добре изчакваше на опашката; хареса ми, когато поиска играчката и изчака другото дете да спре да играе с нея...);
• Опитайте се да адаптирате очакванията си към уменията на детето - по този начин ще му помогнете да се научи да се справя с предизвикателствата, пред които е изправено; 
• Бъдете много търпелив(а), защото за малките деца е много трудно да разберат и да се справят с потока от емоции.

Кога да се притесняваме?

За някои прояви на детето, свързани със саморегулацията, може да се наложи да се консултирате със специалист. Не забравяйте да направите това, ако:

• детето по-често от другите деца на същата възраст получава гневни изблици и трудно се справя със силните чувства;
• колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно му е да се справя със силните чувства;
• когато детето е завладяно от силни емоции, поведението му застрашава самото него или другите;
• не можете да намерите добра стратегия, която да помогне на детето да се справи с поведението и реакциите си;
• детето става много затворено и се затруднява да проявява социални умения в сравнение с връстниците си.