Често срещани термини в интензивното неонатологично отделение

Апнея – временно прекъсване (спиране) на дишането за период от 15 до 20 секунди или повече, най-често по време на сън. Апнеята се наблюдава при почти 100 процента от бебетата, родени преди 28-а гестационна седмица. Тя се среща по-рядко при по-големи бебета, особено тези родени след 34-а гестационна седмица.

Респираторен дистрес синдром (нарича се още синдром на дихателната недостатъчност) – често срещано състояние при недоносените бебета, при което бебето има затруднено дишане и не получава достатъчно количество кислород, поради недоразвитите си бели дробове.

Пневмоторакс - бебетата с респираторен дистрес синдром, понякога може да развият усложнение, което е известно като пневмоторакс (колабиране на белия дроб). Пневмоторакс може да се развие и без наличието на респираторен дистрес синдром. При това състояние се наблюдава разкъсване на алвеоли (крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета) в белия дроб и освобождаване на въздух в гръдната кухина.

Брадикардия – по-бавен от нормалното сърдечен ритъм, който може да причини спад в нивото на кислород в кръвта на бебето.

Коригирана възраст – възрастта на вашето бебе въз основа на термина му, а не на действителната дата на раждане. Тя може да бъде важна за проследаване на етапите на развитие. Например, дете на 12 месеца, което е родено три месеца по-рано, ще е на коригирана възраст девет месеца.

Обдишване – изпомпване на кислород чрез реанимационна торбичка към белите дробове на бебето през специална маска, поставена върху носа и устата.

Кръвно-газов анализ – кръвен тест, който определя киселинно-алкалния баланс и нивото на оксигенация (насищането на кръвта с кислород).

Назална канюла –  мека и тънка пластмасова тръбичка, която доставя допълнителен кислород в нослето на бебето. 

Ципап (СРАР) (непрекъснато положително налягане в дихателните пътища) – пластмасова тръбичка, поставена през носа, която подава постоянен поток на въздух или кислород под налягане в белите дробове, за да подпомага дишането. 

Интубация - тънка тръбичка се вкарва през носа или устата на бебето в дихателните пътища (трахеята или дихателната тръба), за да му помогне да диша. 

Ендотрахеална тръба – тръбичката, която се вкарва през устата в трахеята (дихателната тръба), за доставяне на кислород или подпомагане на дишането.

Екстубация – отстраняване на ендотрахеалната тръба. Понякога се случва случайно по време на медицински интервенции.

Ентерално хранене (хранене със сонда) – начин за осигуряване на кърма или адаптирано мляко директно в стомаха на вашето бебе чрез сонда за хранене, поставена през устата или носа.

Парентерално хранене - интравенозно хранене (през вената) и вливане на течности, обикновено през първите дни след раждането за новородените, които са твърде малки или болни. 

Кувьоз – самостоятелен инкубатор, който осигурява контролирана топлина, влажност и кислородна микросреда за изолация и грижи за недоносени и болни бебета.

Интравентрикуларен кръвоизлив (ИВК) – кръвоизлив (хеморагия) в течните пространства (вентрикули) в мозъка. Може да варира от степен 1 ​​до 4, като 4 е най-тежката. Един от най-честите вътречерепни кръвоизливи в неонаталния период. В преобладаващата част се наблюдава при недоносените новородени, като честотата нараства с намаляване на гестационната възраст.

Микро недоносено бебе – родено преди 26-а гестационна седмица или с тегло под 800 грама.

Некротизиращ ентероколит (НЕК)  – сериозна чревна инфекция при недоносените бебета, която се счита животозастрашаващо състояние.

NPO („нищо през устата“) – съкращение на латински израз, който означава спиране на приема на храна и течности, обикновено поради здравословен проблем. 

Бронхопулмонална дисплазия (БПД) – сериозно хронично състояние на белите дробове, свързано с преждевременното раждане, което се развива при част от недоносените деца. По-висока е честотата на заболяването при гестационна възраст под 30 гестационна седмица и тегло под 1500 г. Най-рискови са децата с тегло под 1000 г.

Персистиращ (отворен) артериален канал (PDA) – Състояние, водещо до анормален кръвен поток между две от главните артерии, свързани със сърцето (аортата и белодробната артерия), което може да бъде често срещано при недоносени бебета.

Периферно въведен централен катетър (PICC) – Дълга пластмасова тръбичка, поставена във вена в горната част на ръката, която се насочва към голяма вена близо до сърцето, за да доставя медикаменти.

Профил на болка при недоносени деца (PIPР) – план за овладяване на болката, базиран на поведенчески и физиологични реакции на тялото, като плач и изражение на лицето.

Ретинопатия на недоносените (ROP) – Състояние, което кара анормални кръвоносни съдове и съединителната тъкан да растат над ретината, което затруднява бебетата да виждат ясно или възпрепятства зрението напълно.

Сърфактант (повърхностно активно вещество) – белите дробове на недоносените бебета не произвеждат достатъчно количество повърхностно активно вещество – сърфактант. Това е вещество, което задържа малките въздушни торбички в дробовете (алвеоли) отворени, така че да може да се освобождава газообменът. Синтезът на сърфактант нараства след 24-а гестационна седмица и затова прекалено рано родените бебета страдат от липсата му, а това води до развитие на дихателна недостатъчност в първите часове и дни след раждането. Може да се наложи те да получат допълнителни дози сърфактант след стабилизиране на дишането, за да се спомогне правилното функциониране на белите им дробове. Веществото се дава на бебетата, които се нуждаят от него чрез тръбичка, която прониква в гърлото и бавно го освобождава в дробовете.

Хипогликемия - понижени стойности на глюкоза в кръвта (ниско ниво на кръвната захар). Необходимо е да се прави всичко възможно това състояние да не се появява често при бебето или ако се появи, да се лекува бързо, тъй като то се отразява на физическото и умствено развитие. Изследванията се правят рутинно през първите 24-48 часа след раждането и ако бъде установена, лечението за нормализиране нивото на кръвната захар започва веднага.