Свръхстимулация: бебета и деца

Стимулиращата среда за игра и изследване помага на детето ви да учи и да расте. Но понякога прекомерното количество дейности водят до свръхстимулация, така че времето за спокойни занимания е важно за вашето дете. Всичко се свежда до намирането на баланс, който е подходящ за него.

Какво е свръхстимулация?

Свръхстимулацията възниква, когато детето е затрупано с повече преживявания, усещания, шум и дейности, отколкото може да понесе.

Например, едно новородено бебе може много да се разстрои след гостуване, на което са го гушкали много възрастни. Дете в предучилищна възраст може да изпадне в истерия след голямо събитие, като например парти за рожден ден. Дете в училищна възраст може да стане раздразнително, ако е ходило на училище, после на занималня и след това на урок по плуване или изучаване на чужд език.

Свръхстимулираните деца се уморяват и могат да се почувстват претоварени. Когато това се случи, те се нуждаят от тишина и позната за тях, спокойна среда.

Признаци на свръхстимулация

Новородено или бебе, което е свръхстимулирано, може:

да бъде раздразнително или уморено;
да плаче повече;
да изглежда разстроено или да отвръща глава от вас;
да прави резки движения;
да стиска юмруци, да маха с ръце или да рита.

Когато малко дете или дете в предучилищна възраст е свръхстимулирано, то може:

да изглежда уморено, неспокойно или разстроено;
да плаче и да не може да намери думи, за да опише какво чувства;
да се хвърля на земята, обляно в сълзи от гняв;
да ви каже, че не иска повече да се занимава с определена дейност;
да откаже да прави прости неща, като например да си сложи предпазния колан в колата.

С времето ще знаете кои са конкретните признаци, които детето ви показва, когато е свръхстимулирано.

Балансиране на времето за дейности и за тихи занимания

През първите пет години от живота на детето, мозъкът му се развива повече и по-бързо в сравнение с всеки друг етап от живота му. Ранните преживявания на вашето дете – нещата, които вижда, чува, докосва, помирисва и опитва на вкус – стимулират мозъка му, създавайки милиони връзки.

Това означава, че детето ви се нуждае от стимулираща среда с различни дейности, които осигуряват много начини за игра и изучаване на нови неща, както и много условия за прилагане на наученото.

Но това не означава, че трябва да прекарвате времето си, като по цял ден размахвате играчки пред бебето, или че трябва да бързате с детето от училище на извънкласни дейности. Бебетата и малките деца имат нужда също и от време за тихи занимания, време прекарано в предсказуема и позната среда.

За вашето дете е полезно да се забавлява тихо само̀ и да опознава заобикалящата го среда по собствения си начин и със собствената си скорост. Това време му дава възможност да се научи как да се занимава само̀, да разбере кога има нужда от време за тихи занимания и да намери неща, които да прави през това време, които да го успокояват.

Бебета: справяне със свръхстимулацията

Когато видите, че бебето ви е претоварено, занесете го на тихо място, където може да се успокои – например, в неговото креватче. Ако сте навън с бебето си, можете да го сложите в количката и да я покриете с лека завивка или одеяло.

Повиването на новородените и бебетата може да им помогне да се успокоят, защото намалява физическите усещания. На бебето може също да му подейства успокоително да го носите, така че да усеща тялото ви, например в кенгуру/слинг или нещо подобно, докато се занимавате с ежедневните си дейности.

Малки деца и деца в предучилищна възраст: справяне със свръхстимулацията

Ето някои идеи как да помагате на малкото дете или детето в предучилищна възраст да се справя със свръхстимулацията:

Опитайте се да запазите спокойствие. Това ще помогне и на детето ви да се успокои.
Намалете шума и активността около детето. Например, изключете телевизора или радиото и заведете детето в стаята му, или го оставете да прекара време край вас, ако има нужда да сте наоколо, за да се отпусне.
Помогнете на детето си да изрази с думи чувствата, които показва чрез поведението си. Например, можете да кажете: „Виждам, че си разстроен(а)“, „Разбирам, че се чувстваш претоварен(а).“
Седнете спокойно с детето и изберете някакво успокояващо занимание. Можете да прочетете история, да полежите с детето, да изпеете няколко спокойни песнички или просто да го погалите по гърба. Когато детето ви се успокои, оставете го за известно време да си поиграе само̀.
Ако детето ви каже, че не иска да прави нещо конкретно, вижте дали можете да разберете какво не му харесва в тази конкретна дейност. Най-добре е да поговорите с него по-късно, когато е спокойно.

Ако виждате проблеми в поведението, защото детето ви е свръхстимулирано или стресирано, почти винаги можете да се справите с тях чрез промяна на средата.

Деца в училищна възраст: справяне със свръхстимулацията

На тази възраст децата могат да започнат сами да се успокояват. Ето няколко полезни идеи:

Помогнете на детето си да намери думи да опише чувствата, които изразява чрез поведението си. Например „Виждам, че си разстроен(а).“ „Виждам, че се чувстваш претоварен(а)“.
Предложете на детето си да отиде на тихо място, ако е уморено или раздразнително от това, че е прекалило. Например, може да разгледа книжка или да послуша тиха музика в стаята си.
Поговорете с детето си кои дейности са му най-интересни и ценни. Може да е добра идея да се откаже от някои дейности, ако му идва твърде много да се справи с тях.
Потърсете стратегии за релаксиране за вашето дете. Възможно е да намерите такива, които вие и детето ви можете да правите заедно.

Вашето дете се нуждае от достатъчно време през седмицата, за да може да се справи с домашните, да прекара време със семейството, да бъде с приятелите си, както и време, в което просто да бъде само̀.

Намиране на правилното количество стимулация

Няма един „правилен“ отговор на това колко стимулация е прекомерна, защото всяко дете е различно. Различните деца могат да се справят с различно количество вълнение. Някои деца се справят със стимулиращата среда по-добре от други.

Нека детето ви води и не забравяйте, че обикновено най-подходяща е умерената стимулация.

Добре е всеки ден да осигурявате на бебетата и малките деца известно време, освен времето за сън, което да прекарват в спокойна игра или почивка.

За децата в училищна възраст вероятно е най-полезно да имат една или две извънкласни дейности, които наистина са им интересни. Спортът, музиката и други занимания могат да бъдат чудесен начин за развиване на умения, създаване на нови приятелства и реализиране на интересите. Но твърде много време, прекарано в организирани дейности след училище, може да означава, че детето ви пропуска времето за почивка и забавление.

Способността да си намираш занимания е важно житейско умение. Като го насърчавате да го прави, вие помагате на детето си да стане независим възрастен.