Комуникация между родителите: съвети как да разговаряте с партньора си

Защо разговорите са важни за комуникацията и взаимоотношенията

Разговорите съдействат за разбирателството. Говоренето с партньора ви за ежедневните неща, например какво правите и как се чувствате и двамата, е един от основните начини, по които партньорите изграждат връзката помежду си. То също така може да ви помогне да предотвратите и разрешите проблеми или конфликти.

Това означава, че е важно да разговаряте по позитивен начин. Това, което казвате и начинът, по който го казвате, включително езикът на тялото ви, влияят върху начина, по който партньорът ви разбира казаното от вас и върху неговата реакция.

Добрата комуникация включва и изслушването. С добри умения за слушане наистина можете да разберете какво казва вашият партньор и да му помогнете да почувства, че го чувате и цените.

Говорене и комуникация: основни стъпки

Конструктивните разговори започват с няколко прости стъпки:

• Изберете точния момент.
• Бъдете позитивен(а).
• Говорете кратко.
• Поемете отговорност за чувствата си.
• Избягвайте да казвате нещо обидно или нараняващо.

Стъпка 1: Изберете точния момент

Когато искате да говорите с партньора си, често е най-добре да го направите, когато и двамата сте спокойни и имате време да се изслушвате, а също и когато децата ви не са наоколо или спят.

Ако трябва да говорите по труден въпрос, може да се наложи да изчакате, докато поводът за него приключи, или да отделите време да поговорите по-късно, ако единият от вас (вие или вашият партньор) е много разстроен или ядосан.

Понякога е по-добре да не обсъждате маловажните неща, а да оставите сериозните разговори за важните неща. Първо се запитайте дали проблемът е наистина важен, а едва след това го поставете пред партньора си.

Стъпка 2: Бъдете позитивен(а)

Всеки обича да се чувства ценен, затова търсете възможности да казвате позитивни неща на партньора си. Например, „Наистина оценявам факта, че всяка вечер помагаш за вечерята и къпането“.

Ако вашият партньор е свикнал да получава похвали и насърчения от вас, по-вероятно е да ви изслуша, когато е необходимо да обсъдите нещо важно. А вие можете да започнете разговора с нещо положително. Например, „Чудесно е, когато си тук за вечеря и къпане. Помощта ти наистина ми липсваше през последните няколко вечери.“

Комуникацията ще бъде по-лесна и по-позитивна, също и ако използвате открит език на тялото, който включва:

• да сте седнали или да стоите спокойно;
• да се опитате да не се мръщите и да не изглеждате твърде сериозно;
• да поддържате зрителен контакт с партньора ви;
• да седите или да стоите един до друг.

Може да се изненадате колко често елементарната учтивост може да започне да се пропуска в една дълга връзка. А думи като „моля“ и „благодаря“ могат много да помогнат, когато говорите с партньора си!

Стъпка 3: Говорете кратко

Дългите и подробни обяснения могат да звучат като лекция. Те могат да се окажат пречка партньорът ви да ви разбере.

Вместо това, помислете какво е най-важното, което искате партньорът ви да чуе, след което се опитайте да го опишете с възможно най-малко думи. Например „Иван иска да отидеш на неговия концерт този уикенд. Той е по същото време, когато ходиш на фитнес. Мислиш ли, че може тази седмица да пропуснеш фитнеса?“

Понякога може да се появят и други въпроси и притеснения, но най-добре е да се съсредоточите първо върху тази тема. Например, „Знам, че едва ли имаш време за себе си тези дни и можем да поговорим за това по-късно, но може ли първо решим дали ще успееш да отидеш на концерта на Иван?“

Стъпка 4: Поемете отговорност за чувствата си

По-добре е да споделите вашите чувства и мисли за дадена ситуация, особено когато това ви прави уязвим/а (като например тревога, съмнение или тъга), вместо да говорите за това, което вашият партньор прави или не прави.

Полезно е да говорите от първо лице. Например, можете да се изкушавате да кажете: „Винаги си на телефона или лаптопа си. А аз трябва да приготвя вечерята и да се грижа за децата.“ Но може би е по-добре да се каже: „Чувствам се наистина стресирана, когато бързам да приготвя вечерята. Щеше да ми е по-лесно, ако децата бяха заети с нещо. Може ли да се освободиш, за да помогнеш, когато наближи времето за вечеря?“

Вашият партньор вероятно ще се почувства по-благоразположен и няма да побърза да заеме отбранителна позиция, ако възприемете този подход.

Стъпка 5: Избягвайте да казвате обидни неща

Има начини на изразяване, които биха наранили чувствата на партньора ви и намаляват вероятността той/тя да ви изслуша. Затова се опитайте да избягвате:

• да обиждате партньора си – например „Ти си глупав/а“;
• да се връщате към миналото – например „Това е също като миналия път“;
• да поставяте под съмнение намеренията или мотивацията на партньора си – например „Просто не те е грижа“;
• да правите безполезни сравнения – например „Същият/същата си като майка си!“

Също така е най-добре да избягвате фрази, които предполагат, че винаги греши или не се старае – например „Ти винаги ...“ и „Ти никога ...“. Тези твърдения могат да накарат партньора ви да заеме отбранителна позиция.

Говоренето не е нещо, което правите само когато имате проблем. Ако отделяте редовно време да споделяте мисли и чувства и ви е приятно да сте заедно, това е добре за вашата комуникация и за отношенията ви като цяло. Добра практика е да говорите винаги, когато има проблем.

Помощ за говоренето и комуникацията

Всички отношения имат своите върхове и спадове. Но ако наистина сте разстроен/а в края на повечето разговори с партньора си или смятате, че никога няма да успеете да споделите чувствата си, може да е полезно да поговорите за това с някой друг. Можете да говорите с доверен приятел, с член на семейството или с психолог. 

Може да помогне семейното консултиране. Ако вашият партньор не иска да отиде на консултацията с вас, все пак си струва да потърсите помощ, дори и сам/а.

Ако в семейството ви има прояви на насилие, обадете се на полиция, на гореща телефонна линия за пострадали от насилие, потърсете подкрепа и направете всичко каквото трябва, за да гарантирате вашата безопасност и безопасността на децата ви.